На днешната дата в историята - Открит е позитронът
снимка: Portrait of Carl David Anderson, Smithsonian Institution, Уикипедия
На днешната дата през 1932 година американският физик от шведски генезис Карл Андерсън открива позитрона, за което през 1936 година става притежател на Нобелова премия за физика.
Позитронът е обикновена парченце, изграждаща антиматерията и представляваща античастица на електрона - двете частици са с идентични маса и спин, само че с противопоставен заряд.
Съществуването на позитрона е предсказано теоретически (като директно следствие) от уравнението на Дирак, релативистичен вид на уравнението на Шрьодингер, описващо частици със спин 1/2. Дирак, прочут със своята невзискателност и спокоен темперамент, запитан по-късно за какво е пропуснал да разгласи съществуването на позитрона още през 1928 година, споделя: „ чиста плашливост “.
В сходство с теорията на Дирак електронът и позитронът могат да се раждат по двойки, като при този развой се " губи " сила, равна на силата на покой на тези частици, 2×0,511 MeV. Експерименталното съпоставяне на двете частици демонстрира, че имат идентични свойства и характерности като се изключи знака на електрическия им заряд.
През 1932 година, Карл Давид Андерсън открива пробно позитрона при наблюдаване на галактическо лъчение благодарение на камерата на Уилсън, сложена в магнитно поле. Той дава и името на позитрона. Той също по този начин предлага (макар и неуспешно) да се смени името на електрона на негатрон. Следите, оставени от позитрона припомнят тези на електрона, само че се отклоняват в противоположната посока под действието на магнитното поле, което е удостоверение за противопоставен електрически заряд.
В медицината се употребяват в позитронно-емисионната томография, на британски известна като PET (Positron emission tomography), при която се получават тримерни изображения на някои елементи от тялото и процесите в тях. Тези апарати употребяват радиоизотопи с доста дребен интервал на полуразпад, при което се излъчва позитрон. Друго приложение на позитроните е в ускорителите, където в лабораторни условия се изследват конфликти сред високоенергетични позитрони и електрони.
Събития от датата
216 пр.н.е. — Втора пуническа война: Картагенските сили водени от Ханибал разгромяват армията на Римската империя в Битката при Кана, едно от най-големите тактически сражения във военната история.
47 пр.н.е. — Армията на Гай Юлий Цезар разрушава войските на боспорския цар Фарнак II и изпраща до Римския сенат своето фамозно известие Veni, vidi, vici. (Дойдох, видях, победих.).
1330 година — След гибелта на цар Михаил III Шишман, на българския трон се възкача сръбкинята Анна Неда - неговата първа брачна половинка и сестра на сръбския крал Стефан Урош III Дечански.
1802 година — Наполеон I Бонапарт е разгласен от Френския сенат за доживотен консул на Франция, което му дава правото да показва своя правоприемник.
1870 година — В Лондон е открит железопътният тунел Тауър под река Темза, което е първото метро в света.
1887 година — Германският принц Фердинанд I Сакскобургготски е коронован в Търново за княз на българите.
1891 година — В подножието на връх Бузлуджа се организира скрито заседание, наречено по-късно Бузлуджански конгрес, с което се основава Българската социалдемократическа партия (БСДП).
1897 година — Подписана е спогодба сред Княжество България и Франция за създаване на Военноморските сили на България.
1903 година — В Османската империя избухва Илинденско-Преображенското въстание проведено от Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация и локалните българи.
1921 година — Междусъюзническата контролна комисия връчва ултиматум на българското държавно управление за разформиране на въоръжените сили.
1923 година — Калвин Кулидж става 30-ия президент на Съединени американски щати, откакто предшественика му Уорън Хардинг умира от сърдечен удар.
1932 година — Американският физик от шведски генезис Карл Андерсън открива позитрона, за което през 1936 година става притежател на Нобелова премия за физика.
1934 година — Адолф Хитлер се самопровъзгласява за фюрер след гибелта на президента Паул декор Хинденбург и получава цялата власт в Германия.
1944 година — В Пчинския манастир е свикано Първото съвещание на АСНОМ, което конституира Народна република Македония в границите на Югославия.
1945 година — Втората международна война: Завършва Потсдамската конференция.
1974 година — Народна република България открива дипломатически връзки с Венецуела и Тайланд.
1980 година — Тероризъм: Бомба експлодира на жп гарата в Болоня (Италия), убивайки 85 души и ранявайки над 200.
1988 година — В 17:29 ч. при политане от София за Варна катастрофира аероплан Як-40 на БГА Балкан; умират 27 и са ранени 10 пасажери.
1990 година — Ирак окупира Кувейт, което довежда до интервенция на войски на Организация на обединените нации и до Войната в Персийския залив.
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
На днешната дата през 1932 година американският физик от шведски генезис Карл Андерсън открива позитрона, за което през 1936 година става притежател на Нобелова премия за физика.
Позитронът е обикновена парченце, изграждаща антиматерията и представляваща античастица на електрона - двете частици са с идентични маса и спин, само че с противопоставен заряд.
Съществуването на позитрона е предсказано теоретически (като директно следствие) от уравнението на Дирак, релативистичен вид на уравнението на Шрьодингер, описващо частици със спин 1/2. Дирак, прочут със своята невзискателност и спокоен темперамент, запитан по-късно за какво е пропуснал да разгласи съществуването на позитрона още през 1928 година, споделя: „ чиста плашливост “.
В сходство с теорията на Дирак електронът и позитронът могат да се раждат по двойки, като при този развой се " губи " сила, равна на силата на покой на тези частици, 2×0,511 MeV. Експерименталното съпоставяне на двете частици демонстрира, че имат идентични свойства и характерности като се изключи знака на електрическия им заряд.
През 1932 година, Карл Давид Андерсън открива пробно позитрона при наблюдаване на галактическо лъчение благодарение на камерата на Уилсън, сложена в магнитно поле. Той дава и името на позитрона. Той също по този начин предлага (макар и неуспешно) да се смени името на електрона на негатрон. Следите, оставени от позитрона припомнят тези на електрона, само че се отклоняват в противоположната посока под действието на магнитното поле, което е удостоверение за противопоставен електрически заряд.
В медицината се употребяват в позитронно-емисионната томография, на британски известна като PET (Positron emission tomography), при която се получават тримерни изображения на някои елементи от тялото и процесите в тях. Тези апарати употребяват радиоизотопи с доста дребен интервал на полуразпад, при което се излъчва позитрон. Друго приложение на позитроните е в ускорителите, където в лабораторни условия се изследват конфликти сред високоенергетични позитрони и електрони.
Събития от датата
216 пр.н.е. — Втора пуническа война: Картагенските сили водени от Ханибал разгромяват армията на Римската империя в Битката при Кана, едно от най-големите тактически сражения във военната история.
47 пр.н.е. — Армията на Гай Юлий Цезар разрушава войските на боспорския цар Фарнак II и изпраща до Римския сенат своето фамозно известие Veni, vidi, vici. (Дойдох, видях, победих.).
1330 година — След гибелта на цар Михаил III Шишман, на българския трон се възкача сръбкинята Анна Неда - неговата първа брачна половинка и сестра на сръбския крал Стефан Урош III Дечански.
1802 година — Наполеон I Бонапарт е разгласен от Френския сенат за доживотен консул на Франция, което му дава правото да показва своя правоприемник.
1870 година — В Лондон е открит железопътният тунел Тауър под река Темза, което е първото метро в света.
1887 година — Германският принц Фердинанд I Сакскобургготски е коронован в Търново за княз на българите.
1891 година — В подножието на връх Бузлуджа се организира скрито заседание, наречено по-късно Бузлуджански конгрес, с което се основава Българската социалдемократическа партия (БСДП).
1897 година — Подписана е спогодба сред Княжество България и Франция за създаване на Военноморските сили на България.
1903 година — В Османската империя избухва Илинденско-Преображенското въстание проведено от Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация и локалните българи.
1921 година — Междусъюзническата контролна комисия връчва ултиматум на българското държавно управление за разформиране на въоръжените сили.
1923 година — Калвин Кулидж става 30-ия президент на Съединени американски щати, откакто предшественика му Уорън Хардинг умира от сърдечен удар.
1932 година — Американският физик от шведски генезис Карл Андерсън открива позитрона, за което през 1936 година става притежател на Нобелова премия за физика.
1934 година — Адолф Хитлер се самопровъзгласява за фюрер след гибелта на президента Паул декор Хинденбург и получава цялата власт в Германия.
1944 година — В Пчинския манастир е свикано Първото съвещание на АСНОМ, което конституира Народна република Македония в границите на Югославия.
1945 година — Втората международна война: Завършва Потсдамската конференция.
1974 година — Народна република България открива дипломатически връзки с Венецуела и Тайланд.
1980 година — Тероризъм: Бомба експлодира на жп гарата в Болоня (Италия), убивайки 85 души и ранявайки над 200.
1988 година — В 17:29 ч. при политане от София за Варна катастрофира аероплан Як-40 на БГА Балкан; умират 27 и са ранени 10 пасажери.
1990 година — Ирак окупира Кувейт, което довежда до интервенция на войски на Организация на обединените нации и до Войната в Персийския залив.
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ